Определение на двигателя
Моторът е устройство, което преобразува електрическата енергия в механична енергия. Той използва навита намотка (т.е. намотка на статор), за да генерира въртящо се магнитно поле и действа върху ротор (като например алуминиева рамка със затворен катерица), за да образува магнитоелектричен въртящ момент. Електрическият двигател е разделен на двигател с постоянен ток и двигател с променлив ток според използването на източника на енергия. Електрическият двигател в електроенергийната система е предимно двигател с променлив ток и може да бъде синхронен двигател или асинхронен двигател (скоростта на магнитното поле на статора на двигателя и скоростта на въртене на ротора не се поддържат в синхронна скорост). Двигателят е съставен главно от статор и ротор, а посоката на силовия проводник в магнитното поле е свързана с посоката на тока и посоката на линията на магнитната индукция (посоката на магнитното поле). Принципът на работа на двигателя е, че магнитното поле действа върху тока, за да принуди двигателя да се върти.