Европейски стандарти за емисиите от автомобилите
С нарастващото замърсяване на изгорелите газове от автомобила е задължително законодателството за емисиите на отработени газове. Страните по света установиха съответни разпоредби относно емисиите на отработени газове през 60-те и 70-те години на миналия век и промотираха технологията за контрол на емисиите от автомобили чрез строги правила. Напредъкът и непрекъснатото усъвършенстване на технологията за контрол на емисиите от превозни средства, направи възможно формулирането на по-високи стандарти.
Автомобилните емисии се отнасят до вредни газове като CO (въглероден оксид), HC + NOx (въглеводороди и азотни оксиди) и PM (фини частици, сажди), изпускани от отработените газове. Те са всички вредни газове, генерирани от двигателя по време на работа при горене. Тези вредни газове се произвеждат по различни причини. СО е междинен продукт на непълно окисление на горивото. Когато кислородът е недостатъчен, се генерира СО. Концентрацията на сместа е голяма и сместа не е еднородна, което увеличава СО в отработените газове. НС е неизгоряло вещество в горивото. Част от горивото се изхвърля в бъдеще поради неравномерен газ и студена стена на горивната камера. NOx е вещество, произведено от гориво (бензин) по време на горенето. PM е също вещество, произведено от липсата на кислород, когато горивото се изгори, сред които най-очевидни са дизеловите двигатели. Тъй като дизеловите двигатели използват запалване чрез сгъстяване, дизеловото рязане при високи температури и налягане е по-вероятно да произведе голямо количество видима сажди.
Европейският стандарт се прилага от регламентите за емисиите на Европейската икономическа комисия (ИКЕ) и директивите за емисиите на Европейската общност (ЕИО). Европейската общност (ЕИО) е Европейският съюз (ЕС). Регламентите за емисиите се признават доброволно от страните участнички в ИКЕ и директивите за емисиите се прилагат от ЕИО или от участващите страни от ЕС. Европейските регламенти (инструкции) за емисиите от превозни средства са изпълнени няколко етапа преди 1992 г. Европа прилага Euro I (европейски гранични стойности за емисии от I тип) от 1992 г. и Евро II (европейско сертифициране и производство от тип II от 1996 г.). От 2000 г. насам се прилагат постоянни пределни стойности на емисиите. Евро III (сертификати за емисии на Euro III и емисии) са въведени от 2000 г. насам, а от 2005 г. са въведени Евро IV (сертификати за емисии Euro IV и емисии).
Националният стандарт за емисиите от превозни средства е различен от европейския стандарт. Националният стандарт е национален стандарт, формулиран според специфичните условия на страната ни. Европейският стандарт е стандарт, приет от членовете на Европейската общност. Европейският стандарт е малко по-висок от националния стандарт.